* * *
Много пъти се чувствам сам.
Много пъти изпитвам тъга.
Много пъти съм неразбран.
Много пъти потъвам в мъгла.
Тогава имам нужда от вяра.
Тогава имам нужда от път.
Тогава имам нужда от хора,
които до мен да вървят.
Когато се усещам изгубен,
изтръпвам от страх
и заплетен във високите бурени,
вървя и падам пак.
Наранени са не коленете ми,
капе, тече и шурти...
Най-много кърви от сърцето ми,
разкъсано от безбройните ми борби.
Откъде иде стремежът ми
да показвам, че заслужавам,
откъде е желанието,
като падна и пак да ставам?
Воден от тихата лудост,
смазан от всички борби,
живота си го живея за жалост,
докато смъртта ни раздели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стамов Всички права запазени
