3.07.2011 г., 22:53

* * *

977 0 1

Много пъти се чувствам сам.
Много пъти изпитвам тъга.
Много пъти съм неразбран.
Много пъти потъвам в мъгла.
Тогава имам нужда от вяра.
Тогава имам нужда от път.
Тогава имам нужда от хора,
които до мен да вървят.

Когато се усещам изгубен,
изтръпвам от страх
и заплетен във високите бурени,
вървя и падам пак.

Наранени са не коленете ми,
капе, тече и шурти...
Най-много кърви от сърцето ми,
разкъсано от безбройните ми борби.

Откъде иде стремежът ми
да показвам, че заслужавам,
откъде е желанието,
като падна и пак да ставам?

Воден от тихата лудост,
смазан от всички борби,
живота си го живея за жалост,
докато смъртта ни раздели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...