* * *
Нека да издигнем глас
Примиряваме се с всичко -
на бедност, на нерадостен живот,
живеем с мисълта, че утрешният ден
ще бъде по-добър,
по-надежден,
по–лек!
Но, уви, животът ни е тежък,
съдба ли е това, не знам!
Животът става все по-труден,
а ние претръпнали мълчим…
В това е нашата беда...
Мълвим без думи, молейки се Бог.
И вярата в нас гори, надеждата
с ръка да ни помилва...
Хей – хора!
Стига – вече!
Притихнали, невярващи, в нищо -
да търпим...!
Протегнете си ръцете,
защото в тези отрудени ръце
е нашата сила...!
Оковаха ни в борд и бедност,
и мъката гори в нас...
А невидими окови днес държат ни
в своя хладен плен...!
Но докога,
но докога, се питам...!
Притихнали, невярващи...
В нищо ще търпим...!
О, нека!
Нека да издигнем глас...
гласът на отчаянието
в борбен вик да екне...!
Не, не стига,
не сме родени роби да стоим...!
Невидими окови,
ще строшим...!
03.10.1997г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
