* * *
Нека да издигнем глас
Примиряваме се с всичко -
на бедност, на нерадостен живот,
живеем с мисълта, че утрешният ден
ще бъде по-добър,
по-надежден,
по–лек!
Но, уви, животът ни е тежък,
съдба ли е това, не знам!
Животът става все по-труден,
а ние претръпнали мълчим…
В това е нашата беда...
Мълвим без думи, молейки се Бог.
И вярата в нас гори, надеждата
с ръка да ни помилва...
Хей – хора!
Стига – вече!
Притихнали, невярващи, в нищо -
да търпим...!
Протегнете си ръцете,
защото в тези отрудени ръце
е нашата сила...!
Оковаха ни в борд и бедност,
и мъката гори в нас...
А невидими окови днес държат ни
в своя хладен плен...!
Но докога,
но докога, се питам...!
Притихнали, невярващи...
В нищо ще търпим...!
О, нека!
Нека да издигнем глас...
гласът на отчаянието
в борбен вик да екне...!
Не, не стига,
не сме родени роби да стоим...!
Невидими окови,
ще строшим...!
03.10.1997г
© Катя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Силно!!! Поздрав!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Като заговорихме за бордове, така борд-до борд, се сетих за ланшните си думи -
"Не искам да съм миноносец
с разкъсван от експлозии ум!
Аз искам да съм вестоносец
с изпълнен от надежди трюм."
Така беше и е така... но темата ми е близка и това е начина - трябва да се говори, защото мълчанието ни доведе до тук! Трябва да горим, дори да изгаряме, ако искаме да ни е светло пред очите! Подкрепям!