Нежна длан
ще се усмихне,
ще потръпне
ледения град.
Вятърът,
за миг притихнал,
ще спре внезапно
и във цвят...
Прозорец син
ще се отвори.
Ще лумне лъч,
ще звънне.
Петел ще плесне
непокорно,
осъден
на безсъние.
Ще бликне извор,
ще засвети
слънцето
прегърнал,
ще се търкулне
битието
по южната страна
на хълма.
© Милко Кънчев Всички права запазени