20.04.2012 г., 0:27

:)

983 0 1

Ти радваш се на първите лъчи,

сутрин, през прозореца навлезли,

аз гледам те и мисля си, уви,

ще си тъжен, щом слънцето залезне.

 

Аз будя се, обръщам се наляво

и слънцето до мен лежи.

Ти казваш, че щастлив си? Не, лъжа е,

аз най-щастлива съм, помни.

 

 

_________________________________________________________ 

 

 

 

 

Роза съм била, с бодли,

скрита тайно между карамфили.

Звезда бях, паднала, нали?

Сбъднато желание за тебе, мили.

 

Но от бодлите, знаеш, че боли,

а звездата паднала умира.

Знам, че вярно е, кажи

тогава как съм още жива?





На А.С.

18.04.2012г.     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© pisanonqkudeneshto Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...