:)
Ти радваш се на първите лъчи,
сутрин, през прозореца навлезли,
аз гледам те и мисля си, уви,
ще си тъжен, щом слънцето залезне.
Аз будя се, обръщам се наляво
и слънцето до мен лежи.
Ти казваш, че щастлив си? Не, лъжа е,
аз най-щастлива съм, помни.
_________________________________________________________
Роза съм била, с бодли,
скрита тайно между карамфили.
Звезда бях, паднала, нали?
Сбъднато желание за тебе, мили.
Но от бодлите, знаеш, че боли,
а звездата паднала умира.
Знам, че вярно е, кажи
тогава как съм още жива?
На А.С.
18.04.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© pisanonqkudeneshto Всички права запазени