Ти радваш се на първите лъчи,

сутрин, през прозореца навлезли,

аз гледам те и мисля си, уви,

ще си тъжен, щом слънцето залезне.

Аз будя се, обръщам се наляво

и слънцето до мен лежи.

Ти казваш, че щастлив си? Не, лъжа е,

аз най-щастлива съм, помни.

_________________________________________________________ 

Роза съм била, с бодли,

скрита тайно между карамфили.

Звезда бях, паднала, нали?

Сбъднато желание за тебе, мили.

Но от бодлите, знаеш, че боли,

а звездата паднала умира.

Знам, че вярно е, кажи

тогава как съм още жива?

На А.С.

18.04.2012г.