Раздира се душата ми от рани
и пътища със земни светове.
Пътечка няма, мъничка и стара,
до теб да води, не до върхове.
Заключих се със хиляди ключалки,
ключа единствен хвърлих в твоя дом.
Откриеш ли го - пътя знаеш,
ела, прости ми с поглед мълчешком.
***
В търсещи нощи над белия лист,
с бягащи мисли, слово и вик,
с писък на будно мълчание - стих,
стих е, стих уловеният миг.
© Тодор Славов Всички права запазени