Sep 13, 2012, 11:17 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 4

Раздира се душата ми от рани

              и пътища със земни светове.

              Пътечка няма, мъничка и стара,

              до теб да води, не до върхове.

 

             Заключих се със хиляди ключалки,

             ключа единствен хвърлих в твоя дом.

             Откриеш ли го - пътя знаеш,

             ела, прости ми с поглед мълчешком.


                                    ***

        В  търсещи нощи над белия лист,

                с бягащи мисли, слово и вик,

                с писък на будно мълчание - стих,

                стих е, стих уловеният миг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хахаха, г-жо Стаматова, мислите ли че се вълнувам от елементарните постъпки на някои хора. Аз първото, което е знам чие дело е това и поради каква причина, естествено знам и че тези действия не са били продиктувани от поезията, дори аз също мисля, че въпросният човек не се е постарал да прочете поне тези произведения за които е гласувал, пък било то и с 2. Хаха, слабо ме вълнуват тези неща . Пък и като знам кой стои зад това не виждам смисъл дори да обръщам внимание, аз съм казал че с ниско ерудирани и елементарни хора не се занимавам.
  • Хо-хо, някой завистник май те е набелязал и грози хубавата ти поезия със ниски оценки (обърни внимание на развалените оценки по последните си произведения)! Има някои автори в този сайт, които редовно проверявам дали не са публикували нещо ново. Ти си един от тях, защото творбите ти ме впечатляват и успяват да ме докоснат. Та за това имам някаква представа какви ти бяха оценките на произведенията, а изведнъж- шестиците спаднали драстично след като някой комплексиран, бездарен човечец решил да злорадства със системата за оценяване. Като, сигурна съм, дори не е прочел произведението, за което е гласувал, ха-ха. Да не ти пука! Ти Теос, знаеш кой си и на какво си способен!
  • Ами да, това е друг вариант, но тогава изместваме обекта на вниманието. Така както е написано в момента се има предвид, че уловеният миг е стих, ако е написано така както си написала ти, ще се има предвид, че стихът е стих, когато е уловен в миг. Също добро попадение, но в случая не съм имал точно това предвид, благодаря ти все пак, на теб също Рали
  • Поздрав Теос за емоцията!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...