Ecce Homo Блус
кълве ситен дъжд,
купонът тече си,
на шир и на длъж.
Един паднал ангел,
в канавка лежи,
че много бе вярвал,
в мечти и лъжи.
С цироза и в дрипи,
и смазан фасон,
със устни разбити,
вонящи на ром.
Мина мургав дявол,
с луксозна кола
и слезе от нея
щом го видя.
Приклекна до него,
написа в калта:
"Ето човека!
С любов, от света!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени
