17.10.2005 г., 19:27

Ecce Homo Блус

1.2K 0 2
Нощта е порочна,
кълве ситен дъжд,
купонът тече си,
на шир и на длъж.

Един паднал ангел,
в канавка лежи,
че много бе вярвал,
в мечти и лъжи.

С цироза и в дрипи,
и смазан фасон,
със устни разбити,
вонящи на ром.

Мина мургав дявол,
с луксозна кола
и слезе от нея
щом го видя.

Приклекна до него,
написа в калта:
"Ето човека!
С любов, от света!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...