Oct 17, 2005, 7:27 PM

Ecce Homo Блус

  Poetry
1.2K 0 2
Нощта е порочна,
кълве ситен дъжд,
купонът тече си,
на шир и на длъж.

Един паднал ангел,
в канавка лежи,
че много бе вярвал,
в мечти и лъжи.

С цироза и в дрипи,
и смазан фасон,
със устни разбити,
вонящи на ром.

Мина мургав дявол,
с луксозна кола
и слезе от нея
щом го видя.

Приклекна до него,
написа в калта:
"Ето човека!
С любов, от света!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...