Но той бе един, сърце!
Един, за който ми пукаше!
Един, за който се реех като перце!
Един, по дяволите,за който всичко в очите ми блещукаше!
Но искам само него,сърце!
Като малко безобидно агънце,
като горска нимфа-самодива
с него аз съм истински щастлива!
До него да заспивам и очи да отварям,
нежни длани по врата му да отправям,
Силно да го обичам аз мога и зная,
щастието си в неговото сърце,искам да позная!
© Александрина Балчева Всички права запазени