Един безкраен почивен ден
Знам, че не мога и знам, че не трябва.
Съдят ме хорските думи,
но тази любов ме топли и сгрява.
Ние сме с тебе безумни!
Тя ми е нужна в студените дни.
Дава светлина и надежда.
През сълзи те моля:
"При мен остани!", но...
твойта пътека към нея отвежда.
Тръгваш насила, пристъпяш едва.
Знам, че при мен ти е хубаво, но...
няма как, тя е твоя законна жена
и да те задържам ще бъде глупаво.
А нощта е дълга, студена и снежна...
ти си при нея сега...
може би галиш ръцете ù нежно... а аз...
треперям самотна в студа!
Спомни си часовете, прекарани с мен
пред чаша с топло кафе и цигара...
Безкраен е сякаш почивният ден
и бавно, в скука догаря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
