speihi (Катерина)
29 136
16 нояб. 2009 г., 00:47

Един безкраен почивен ден 

  Поэзия
1395 0 4

Знам, че не мога и знам, че не трябва.

Съдят ме хорските думи,

но тази любов ме топли и сгрява.

Ние сме с тебе безумни!

Тя ми е нужна в студените дни.

Дава светлина и надежда.

През сълзи те моля:

"При мен остани!", но...

твойта пътека към нея отвежда.

Тръгваш насила, пристъпяш едва.

Знам, че при мен ти е хубаво, но...

няма как, тя е твоя законна жена

и да те задържам ще бъде глупаво.

А нощта е дълга, студена и снежна...

ти си при нея сега...

може би галиш ръцете ù нежно... а аз...

треперям самотна в студа!

Спомни си часовете, прекарани с мен

пред чаша с топло кафе и цигара...

Безкраен е сякаш почивният ден

и бавно, в скука догаря...

© Катерина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??