Един ден
Превръщам се в звяр малко по малко,
чертая едно бъдеще вяло, невзрачно.
Да заплача или с юмрук да ударя?!
Ще замълча и пак ще угасна.
Приемам всичко, но нищо -
нищо не е константа.
Но гори ми, ах, как гори ми душата!
Бледнее споменът малко по малко,
умира тъгата в неговите прегръдки,
но остава празно, толкова празно в душата...
Искам да бягам, но знам, че ще остана -
ще остана, за да ти докажа,
че и аз съм горяла във ада,
но моето сърце не е от стомана.
Сега събирам хиляди стърготинки
и претопявам ги малко по малко.
Един ден пак ще станат едно цяло,
един ден... когато всичко забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Всички права запазени
