5.12.2011 г., 1:13

Един ден

835 0 1

Превръщам се в звяр малко по малко,

чертая едно бъдеще вяло, невзрачно.

Да заплача или с юмрук да ударя?!

Ще замълча и пак ще угасна.

 

Приемам всичко, но нищо -

нищо не е константа.

 

Но гори ми, ах, как гори ми душата!

Бледнее споменът малко по малко,

умира тъгата в неговите прегръдки,

но остава празно, толкова празно в душата...

 

Искам да бягам, но знам, че ще остана -

ще остана, за да ти докажа,

че и аз съм горяла във ада,

но моето сърце не е от стомана.

 

Сега събирам хиляди стърготинки

и претопявам ги малко по малко.

Един ден пак ще станат едно цяло,

един ден... когато всичко забравя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...