Един ден
Не те видях един ден.
Трябваше да не се виждаме
със седмици, но на втория ден
се връщах у нас.
Нетърпеливо те чаках с изненадата,
че ще си остана с теб у дома.
Чувствах, че не съм те виждал
дълго време.
Което трябваше да се случи.
Гледах интересен филм.
Закъсняваше с повече от един час.
И лицето ми пламна,
особено топло ми стана.
Усещах задушаване от уплахата,
че няма да те видя.
Излязох на терасата,
да усетя вятъра и въздуха,
за да дишам и да ми премине топлината
от състоянието ми след уплаха.
От безсилие и предусещане,
че няма да те видя,
трудно се появиха тежки сълзи
и нетърпеливо гледах
втренчено към пътя.
Чаках само да се зададеш отдалече.
Отчаях се и горях.
Запомних момента интересен,
много ясно.
Най-странният ден без теб.
И на филма му гледах финала,
знейки ,че ти си си у дома.
Спокойствие и вълшебно усещане
след отминалата уплаха.
Описвам момента.
Разказвам за филма.
Смея се, хубаво настроение.
Г.Ф.Т
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Табаков Всички права запазени