Един ден кризата ти ще премине
и нека да сме живи до тогава...
Аз моля гордостта ти да не срине
и наш'та връзка да е все тъй здрава.
Един ден може би ще осъзнаеш,
че близостта ни те крепеше...
Но всъщност ти и днес го знаеш
и честолюбието наранено те мореше.
Един ден, след години щом се срещнем,
в очите ни ще има нежен блясък,
с раздумка носталгична ще поседнем
да попресееме житейски пясък...
И всяко камъче, останало в ситото,
ще бъде ден, останал във сърцата,
ще бъде кубчето мая в брашното -
солта във хляба на съдбата...
Най-хубавото подир нас, обаче,
ще бъде кротката любов стаена,
която с нас в годините все крачи
и оцеля в житейската арена...
© Ирена Георгиева Всички права запазени