Един ден…просто ще дойде един ден, в който няма да боли.
Ден, в който просто ще забравиш за всичко или поне в това ще се убеждаваш.
Един ден…просто в този ден няма да има сълзи от безсилие и ранимост.
Ден, в който ще си кажеш просто”Спри, не издържам повече” и всичко ще приключи.
Един ден…просто няма да усещаш вече парещото гърло или горчивата хапка.
Ден, в който просто ще замълчиш уморено, знаейки, че така е най-добре или поне така ще се съхраниш.
Един ден…просто ще дойде един ден, в който няма да чакаш.
Ден, в който просто светът няма да е за теб или ти ще разбереш, че твоето място в него е празно вече за теб.