19.10.2022 г., 6:50

Един до един

750 1 1
ЕДИН ДО ЕДИН

 

Беше светло и хубаво! 

Ресторантът беше широк

и ние потъвахме в него,

един по един,

един до един.

Тогава барманът беше усмихнат,

а сервитьорката беше красива

и ние потъвахме в нея

един по един,

един до един.

В осем излизаше пианистът с кривите пръсти

( псориатичен артрит)

и свиреше толкова приказно,

че ние потъвахме в звуците

един по един,

един до един!

Потъвахме и в деколтето на певицата,

и в очите на сервитьорката,

и в усмивката на бармана,

и в псувните помежду ни,

и в храстите навън!

Но най-жестоко...

Най-тежко...

Нечовешки потънахме, 

когато ресторантът умря!

Барманът подкара такси

и никога не се усмихна!

Сервитьорката никога вече

не беше красива!

Пианистът продаде пианото си

и повече не докосна клавиши,

а певицата онемя...

Ние ли?... Ние потънахме 

в сивите панелки и умирахме бавно...

Един по един,

един до един!

 

Емил Стоянов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...