Утре борбата продължава!
Сега заспивам уморен.
И любовта, която нежно ме възвисява...
в съня ми ти, момиче, спиш до мен.
Събуждам се и знам, че си далече!
Душата ми за теб трепти.
Ах, колко искам аз да знам, че няма кой да ни попречи.
Да слеем един Живот с две съдби
... мечти!
Признавам, аз не бях готов тогава...
за мен ти бе безименна!
Аз спрях да търся за поета вечна слава.
Сега, когато съм един герой с много имена.
............................................................................
Борбата...
Борбата с Глада и Умората и утре, живот и здраве, продължава!
Интересува ме - късно ли е вече за теб и мен?
© Петко Петков Всички права запазени