vseki.sledvasht
104 резултата
Когато божествените криле
полетят над земята!
С лъчите си, Слънцето за "сбогом" ръкомаха.
Птиците по вятъра пътуват...
... потопени цветовете в тишината! ...
полетят над земята!
С лъчите си, Слънцето за "сбогом" ръкомаха.
Птиците по вятъра пътуват...
... потопени цветовете в тишината! ...
621
1
Изгубен в свойте си мисли...
Аз пътувам, забравен във времето!
Без да търся смисъла, който съществува -
само в онези умове на безпричинните утра на самоунищожението.
Обичам да гледам празния залез. ...
Аз пътувам, забравен във времето!
Без да търся смисъла, който съществува -
само в онези умове на безпричинните утра на самоунищожението.
Обичам да гледам празния залез. ...
1030
2
Любимото ми време е, когато дъждът се изсипва като спонтанните мисли
на някой си, които си въобразява, че може да разкаже нещо интересно дори
когато е безинтересен. Да, тогава утрото е мрачно, пропито със съмнения и въздухът, намиращ се в опушените ми дробове, се разпростира на сиви облачета и глуха ...
на някой си, които си въобразява, че може да разкаже нещо интересно дори
когато е безинтересен. Да, тогава утрото е мрачно, пропито със съмнения и въздухът, намиращ се в опушените ми дробове, се разпростира на сиви облачета и глуха ...
823
И тъй, минават дните разпилени.
На прах станали са всички спомени!
И в завързаните моменти, когато е трудно.
Далече в полети над малките светове.
А късно ли е, или пак съм подранил? ...
На прах станали са всички спомени!
И в завързаните моменти, когато е трудно.
Далече в полети над малките светове.
А късно ли е, или пак съм подранил? ...
632
* * *
Аз гледах отражението на водата сам.
В безсилие... отрупан с чест и подлост.
*
Въпреки завоите, аз отново съм на главния и най-големия Булевард в Живота си. ...
Аз гледах отражението на водата сам.
В безсилие... отрупан с чест и подлост.
*
Въпреки завоите, аз отново съм на главния и най-големия Булевард в Живота си. ...
675
Но ето виж, така се случи...
И пътят е дъждовен!
Не си виновна.
Може би не съм виновен.
С теб двама сме по течението на времето. ...
И пътят е дъждовен!
Не си виновна.
Може би не съм виновен.
С теб двама сме по течението на времето. ...
786
1
Дори за казване нищо не остана.
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко! ...
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко! ...
763
1
В настръхналите дни, едва когато се опомниш,
че слънцето пробило си е път сред облаци -
тютюнев аромат -
поискаш, но знеш, че не можеш да видиш -
любимите неща на масата с оскъдния обяд!
че слънцето пробило си е път сред облаци -
тютюнев аромат -
поискаш, но знеш, че не можеш да видиш -
любимите неща на масата с оскъдния обяд!
665
"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...
789
1
Животното-човек!
В мене то Живее!
В мене още диша.
*
Значи трябва в тази киша - ...
В мене то Живее!
В мене още диша.
*
Значи трябва в тази киша - ...
847
1
Огледалото на историята
С прозрачните думи вятърът донесе...
незавършения уличен тротоар.
Разпръсната задимена мелодия.
Празника на неспокойствието. ...
С прозрачните думи вятърът донесе...
незавършения уличен тротоар.
Разпръсната задимена мелодия.
Празника на неспокойствието. ...
796
1
Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
868
С капките дъждовни...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха! ...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха! ...
753
1
Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
829
"Нормално!"
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...
755
Аз взех от времето пясъка!
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...
853
1
Вечер е!
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...
744
Да избягаш от себе си, вън на простора!!
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...
777
Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...
820
"Хората извършват свойте подлости -
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...
818
И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...
732
1
*
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...
877
В поетите ли е тъгата?
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
993
1
*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...
850
1
И старата чешма не спря да пее песни.
Разказваше за миналото тя:
за стръмните баири, златните поля,
за хората, мечтите, за пътеките им тесни,
за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя! ...
Разказваше за миналото тя:
за стръмните баири, златните поля,
за хората, мечтите, за пътеките им тесни,
за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя! ...
773
1
Лопата
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...
953
***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
824
***
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
799
1
"Когато не те разбират - защо тогава си сред тях?
Сред тези, които погрешно те тълкуват, животът е толкова сив!"
* * * * *
След калните, лепкави следи - остана само дъжд!
В натежалите, мокри клони - приведени встрани. ...
Сред тези, които погрешно те тълкуват, животът е толкова сив!"
* * * * *
След калните, лепкави следи - остана само дъжд!
В натежалите, мокри клони - приведени встрани. ...
629
Идваш ли да преплуваме пясъка,
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...
745
Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
740
* * * * *
Когато си забравен -
усещаш самота.
И времето спира за теб!
Когато си забравен - ...
Когато си забравен -
усещаш самота.
И времето спира за теб!
Когато си забравен - ...
1042
2
Минù препълнената улица отатък...
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен – ...
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен – ...
790
Мислите плуваха, като празни листи от един изгубен ден.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.
721
1
* * *
Творецът неразбран живее,
за красотите в душата му рядко се говори.
Творецът има странни приятели.
Виждал съм го с дъжда да си говори. ...
Творецът неразбран живее,
за красотите в душата му рядко се говори.
Творецът има странни приятели.
Виждал съм го с дъжда да си говори. ...
596
Да, наистина, понякога...
Когато пясъкът е слънчоглед?
Мога ли да знам сцената, от която съм роден?
Въпроси, всеки Божи ден аз споря с вятъра!
Какво от това, че съм жив? ...
Когато пясъкът е слънчоглед?
Мога ли да знам сцената, от която съм роден?
Въпроси, всеки Божи ден аз споря с вятъра!
Какво от това, че съм жив? ...
655
Някак спирката търкаляше деня!
Забравените моменти търсеха прохладен въздух, чиста-пречистваща вода.
Пресъхналите случайности идваха с уличния прах и шум, оставящ все по-назад
след изпотения автобус. Посивелите стъкла, отворените заради непоносимото държание на вятъра - вратите, сега се опитваха да ...
Забравените моменти търсеха прохладен въздух, чиста-пречистваща вода.
Пресъхналите случайности идваха с уличния прах и шум, оставящ все по-назад
след изпотения автобус. Посивелите стъкла, отворените заради непоносимото държание на вятъра - вратите, сега се опитваха да ...
708
И... сутрин
усмихнат, развързан,
свободен.
По-бял и от облака весел.
По-чист и от белия лист. ...
усмихнат, развързан,
свободен.
По-бял и от облака весел.
По-чист и от белия лист. ...
829
1
"- Виви, сега чуваш ли ме, като ти говоря?"
. . . . .
Онези любознателни и така тъпо непризнателни
погледи. Истински глад!!!
. . . . . ...
. . . . .
Онези любознателни и така тъпо непризнателни
погледи. Истински глад!!!
. . . . . ...
1082
2
Чаша вода...
Глътка въздух!
Намирам себе си,
но губя времето...
Пресъхнал кладенец... ...
Глътка въздух!
Намирам себе си,
но губя времето...
Пресъхнал кладенец... ...
1002
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
