7.05.2019 г., 16:08

Един живот

2.7K 10 15

 

На този свят без нищо съм дошла.
И пак без нищо, знам, ще си отида...
Ще легна тихо в меката трева.
Без болка. Без омраза. Без обида...

 

Със себе си ще взема спомен тих
за залез, за море, за топъл смях,
за обич и за чуден юлски бриз...
и радостта, че истински живях...

 

Раздавах от сърцето си на всички. 
И нищо не очаквах във замяна.
Че щастието, знам, е да обичаш...
А щом обичаш, значи - да останеш...

 

Аз знам, че ми е рано да си ида...
Но кой ли пък "навреме" си отива...
Не в броя на годините е смисълът...
Един живот на никого не стига...

 

ВАНЯ СТАТЕВА©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...