20.10.2019 г., 8:09

Един "леко" сбъркан снежен човек

816 3 8

Падна първио снег

и рекох да си направа снежен човек,

но нЕмах моркув и му сложих... шпек...

 

Усвен тува се указа, че съм сбъркал и местото

и сега сека дама го кани в леглото...

А я му завиждам и си тегла теглото...

 

Пуне да ми бе казал и веднъж и мерси,

ма он и не се сеща дори...

Но, че го вида кат' дойдат топлите дни...

 

Та до вчера пих и чеках южняка,

а той не прощава ни на леля, ни на кака...

Ка' не е гу е срам и простака...

 

Обаче научих нещо и сега направо съм лом*...

Он веке си имал за жегите дом -

Жените му купили... хладилен камион...

 

лом - в смисъл, сразен :0))

03.01.2016

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ничка, за този цветен и богат коментар.
  • Гош направо ме убиваш с твоите мисли!
    Направо си подменил, идеята за снежен човек!
    Но може и с шпек, щом казваш!
    Но тъй като обичам вълшебното, да си представим, сняг от пудра захар, с елфи от неон и многоцветен прах.
    Снежните човеци са армия, на Леденото кралство на Елза, която е нападната от слънчевите скрежинки!
    Гората е от фондан, с ледени висулки и пазители са небесните хора, с облачни забрадки и снежни копия!
    Елените са вятърни имбрини, а от дърветата надничат джуджета албиноси!
    Поздрави, Гош!
  • Много точно определение, Ангелче, дори бих казал, гениално :0))
    Е, ще гадая Кети :"
    Това е идея, Гавраиле 😋
    Благодаря ви 😋😂😋
  • Поне другите имат хаир от твоята грешка.Пусни серийно производство.
  • Няма да ти кажа!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...