Един мъж
Един мъж
Оголих шията си нежна,
от любов ли, или бях небрежна!
Впи зъби в кожата ми бяла,
сълзи от кръв не бях видяла!
И въпреки това с усмивка на лицето,
Разкрих гръдта да прободеж сърцето!
И ето пак слънцето изгрява,
с лъчите топли дните озарява.
В любов и вярност ти се вричам аз,
от днес до сетния ни час!
Поток от думи стаята препълва,
със поглед той душата ми изпълва.
Един мъж от родната земя,
накара ме света да прелетя
и пак при него да се върна,
усмивката му нежна аз да зърна,
тежката му гръд отново да прегърна!
Николета Петкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Петкова Всички права запазени
