Един от двата компонента,
е този низък лепкав страх,
на Запад и във Ориента,
в основата ни е, разбрах!
Тук всеки кожицата пази.
Живота ни е мил разбрах,
и всеки във просото гази,
за да надвие своя страх!
И с търсен повод и без повод,
си всеки базата мени,
пребоядисва се отново,
докато стола си смени.
Изобретяваме в страха си
и нови начини строим
И тъй в молитвите си къси,
съвсем да се преобразим!
От люлката до своя гроб,
в душата си сме с този страх,
Вървим през огън потоп…
Но все пак смисъла разбрах!
© Hristo Slavov Всички права запазени