Един последен есенен шансон
ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря.
Понеже Джени в цъфналата ръж за мен забрави – и не ме повика,
за Есента ще бъда влюбен мъж, а тя – Жена за чудо и за приказ!
Със шалче от развихрени листа и рижавата блузка на драперии
из нейните зеници ще чета: – Здравей, момче! Обичам те, Валерий!
Еех, де да бях наистина момче! – щях пролетни дъбрави да ѝ стеля.
Дали – додето Времето тече – за нас ще дойде Сляпата Неделя?
Щом благо Есента ме приюти, ще ми разчупи топлата си пита.
А моите несбъднати мечти в чувала си Айшето ще насмита.
19 октомврий 2023 г.
гр. София, 18, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
