На лятото в зелената софра
сервираха студена лимонада.
Един приятел пита: "Как разбра,
че залезът по слънцето припада?"
С един приятел смях се. Хей, така!
Смехът ни се превърна в слънчев вятър,
понесен от безкрайната река,
която би разцепила земята.
И още помня тоя ведър смях.
Приятелят ли? Него пък... го няма.
Но зная, че накрая оцелях,
защото се подпрях на вярно рамо. ...