Един самотен мъж
ЕДИН САМОТЕН МЪЖ
(тъжна кръчмарска пародия)
В кръчма съм някаква заседнал
и вече губя координати и слова.
И малко-малко попрогледнал
виждам “Накрая на Вселената” била.
На масата вдясно девойки се смеят.
Смехът им гръмогласен дали е за мен?
Не ми пука, вкарвам чашка поредна
и не съм ни най-малко смутен.
Хвърлям погледи към една сервитьорка.
Гледа ме и тя, но засега мълчи.
А за компания отляво ме бройкат,
виждам нежна усмивка в мъжки очи.
Дали девойките вдясно да свалям
с този чужд ми подпухнал език.
Не, по-младички вече ги хвалят,
а на мене гледат като на мъченик.
Виж, сервитьорката май е по-дашна,
но мъжага намръщен стои като бик.
На работа е тя, не става играта,
от охранника ще получа ритник.
Вкарвам чашка нова, не бързам.
Защо ли да си ходя вкъщи сега,
когато там никой не ме чака...
И тъжно ми е разкъсван в самота.
Решавам сервитьорката да чакам,
нали на сутринта сама ще е тя.
Как ли да си подготвя нещата,
та да дойде с мене у дома.
Нова чашка, тръшвам я и гледам
как да не я върна в някое кьоше
Накрая на света за да избягам
в “Накрая на Вселената” се напих.
Прохладно е ..., някаква седалка,
задушно е, накъде ли пътувам сега?
Лошо ми е, душата кърви от болка,
така не ми се връща у дома.
Едва очи отварям и в кревата
някой мърда, усмихвам му се аз.
Сервитьорката е..., боли главата...
и, о ужас, преспал съм с педераст.
Бел. на автора: Като изключим че “В края на Вселената” съществува в Студентски град всичко друго е плод на авторска измислица. Все пак дано да получа някой лев от заведението за направената реклама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Статев Всички права запазени
