Един самотен мъж
ЕДИН САМОТЕН МЪЖ
(тъжна кръчмарска пародия)
В кръчма съм някаква заседнал
и вече губя координати и слова.
И малко-малко попрогледнал
виждам “Накрая на Вселената” била.
На масата вдясно девойки се смеят.
Смехът им гръмогласен дали е за мен?
Не ми пука, вкарвам чашка поредна
и не съм ни най-малко смутен.
Хвърлям погледи към една сервитьорка.
Гледа ме и тя, но засега мълчи.
А за компания отляво ме бройкат,
виждам нежна усмивка в мъжки очи.
Дали девойките вдясно да свалям
с този чужд ми подпухнал език.
Не, по-младички вече ги хвалят,
а на мене гледат като на мъченик.
Виж, сервитьорката май е по-дашна,
но мъжага намръщен стои като бик.
На работа е тя, не става играта,
от охранника ще получа ритник.
Вкарвам чашка нова, не бързам.
Защо ли да си ходя вкъщи сега,
когато там никой не ме чака...
И тъжно ми е разкъсван в самота.
Решавам сервитьорката да чакам,
нали на сутринта сама ще е тя.
Как ли да си подготвя нещата,
та да дойде с мене у дома.
Нова чашка, тръшвам я и гледам
как да не я върна в някое кьоше
Накрая на света за да избягам
в “Накрая на Вселената” се напих.
Прохладно е ..., някаква седалка,
задушно е, накъде ли пътувам сега?
Лошо ми е, душата кърви от болка,
така не ми се връща у дома.
Едва очи отварям и в кревата
някой мърда, усмихвам му се аз.
Сервитьорката е..., боли главата...
и, о ужас, преспал съм с педераст.
Бел. на автора: Като изключим че “В края на Вселената” съществува в Студентски град всичко друго е плод на авторска измислица. Все пак дано да получа някой лев от заведението за направената реклама.
© Светослав Статев All rights reserved.
