Един убиец търси си сензация.
Улиците...
Те са вечно болни.
Орисани като кинжали -
до края да убиват.
Душите им са в тежест.
Отровно е оловото.
Сънят им е въздишка.
А писъците - дишане...
***
И той със тях сънуваше
Преболен. От цивилизация.
И твърде не говореше.
Той търсеше сензация.
А хорските очи
са слепи
и забравят,
че болестта му е проклятие.
Тя стреля. Не прощава.
***
Но лек ще е смъртта му
след час или година.
И ето ти - утехата -
в сатен и във коприна.
На следващата нощ
и нея изтезаваше,
и цапаше я с кръв,
и в нея се удавяше.
А времето не спираше.
Минутни бяха жертвите.
В минута ги пречистваше.
Приспиваше най-грешните...
И лудостта му бе любовница,
но той не беше луд -
екстазна и продадена
на страстен плътски студ.
***
По дяволите! Спирам.
Дочул ме е палачът.
Патрони не търсете.
Погълнал ги е здрачът.
Следите от олово
с минутна кръв търгуват.
А улиците тихи
не спират да сънуват...
***
И той кръжеше трескаво.
Преболен от цивилизация...
С кинжалите приспиваше.
И търсеше сензация...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
