Един ужасен вейхайвей
ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена.
На Седма пейка сядам с том на Гогол или пък с Обич Пушкин си чета.
И, моля ви – не ме съдете строго? – че съм безделник, минал през света.
В писателската своя свята ниша невям за вас ще мисля! – до стоте.
И утре заран стих ще ви напиша! – пък, който иска, нека го чете.
Безкрайно разпилян – и адски труден, а бе… един ужасен вейхайвей.
Когато утре заран се събудим, кажете ми поне едно: – Здравей!
7 ноемврий 2023 г.
гр. Варна, 14, 05 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
