8 нояб. 2023 г., 07:50

Един ужасен вейхайвей

373 3 4

ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ

 

… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.

Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!

От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.

Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена.

На Седма пейка сядам с том на Гогол или пък с Обич Пушкин си чета.

 

И, моля ви – не ме съдете строго? – че съм безделник, минал през света.

В писателската своя свята ниша невям за вас ще мисля! – до стоте.

И утре заран стих ще ви напиша! – пък, който иска, нека го чете.

Безкрайно разпилян – и адски труден, а бе… един ужасен вейхайвей.

Когато утре заран се събудим, кажете ми поне едно: – Здравей!

 

7 ноемврий 2023 г.

гр. Варна, 14, 05 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...