angelbard (Ангел Филипов)
271 300
9.12.2010 г., 9:42 ч.

Единакът 

  Поезия » Философска
617 0 12

Далеч от хорските пътеки,

под изумрудения, бистър свод,

осъден в самота навеки,

минава неговият ход.

 

Отритна го съдбата вълча,

а бърз и ловък беше той,

но не можа да се опълчи,

макар че бе кален във бой.

 

Напусна глутницата родна

и тръгна по света голям,

преплува мъки пълноводни,

безмълвен, сякаш беше ням.

 

Легло му бе земята мека,

а покрив - звездният покров,

утеха - лунната пътека,

храна - изгарящият зов.

 

И нямаше за него пристан,

и нямаше блажен покой,

остана сам със свойте мисли,

защото бе кален във бой.

 

© Ангел Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??