Единакът
Далеч от хорските пътеки,
под изумрудения, бистър свод,
осъден в самота навеки,
минава неговият ход.
Отритна го съдбата вълча,
а бърз и ловък беше той,
но не можа да се опълчи,
макар че бе кален във бой.
Напусна глутницата родна
и тръгна по света голям,
преплува мъки пълноводни,
безмълвен, сякаш беше ням.
Легло му бе земята мека,
а покрив - звездният покров,
утеха - лунната пътека,
храна - изгарящият зов.
И нямаше за него пристан,
и нямаше блажен покой,
остана сам със свойте мисли,
защото бе кален във бой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
