15.02.2008 г., 19:10

Единствена

994 0 16

                                                                    на първия обичан...

 

 

 

 

Влюбих се във първата си грешка.

 

 

Oще не знаех, че стрелите на Купидон

 

 

били намазани с отрова...

 

 

Любовта превръща и царя в пешка,

 

 

и във лудост всяка капка разум...

 

 

Идва винаги без да си готова...

 

 

A си отива точно тогава,

 

 

когато сърцето прелива от нея...

 

 

Има хиляди лица и имена,

 

 

но няма дума, която напълно я описва...

 

 

Само тя има властта да дава крила

 

 

и да прекършва...Тя е дявола и Бога...

 

 

А първата любов е най-сладка,

 

 

но и най-насищаща... Добре, че е само една!

 

 

След първата любов се обича наполовина...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!...
    Мога само това да кажа...
  • Просто...остави ме без дъх.

    Влюбих се във първата си грешка.
    Oще не знаех, че стрелите на Купидон
    били намазани с отрова...


    Аз помня първата си любов,сега изживявам втората.Затова най-много ме докосна този ред:
    След първата любов се обича наполовина...

    Поздрав.
  • Възхитена съм!Много,много ми хареса!Препрочетох го!Истинска си,мила!
  • Впечатлена съм... отново!
  • Изживяно докрай! Но това, което днес е първа грешка, тогава е било само любов. Защо сега е грешка? Не би трябвало да се съжалява за минало и за непоправимо.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...