Прелитащият огън подпали ветровете,

дъждът навън угасна, но липсваше дъга,

връхлитащата буря подгони снеговете,

студът крещеше страшно с оттенък на тъга.

Попитах ветровете защо дъждът угасна,

защо след ветровете оставаше слана,

защо до всяко цвете растеше бурен страшен,

защо любов не виждах, преливайки в мъгла.

Мъглата се  разсея и ето, че просветна

във края на тунела блестяща светлина,

красив да е животът със липса на безцветност,

това сега е моя единствена мечта.