Прелитащият огън подпали ветровете,
дъждът навън угасна, но липсваше дъга,
връхлитащата буря подгони снеговете,
студът крещеше страшно с оттенък на тъга.
Попитах ветровете защо дъждът угасна,
защо след ветровете оставаше слана,
защо до всяко цвете растеше бурен страшен,
защо любов не виждах, преливайки в мъгла.
Мъглата се разсея и ето, че просветна
във края на тунела блестяща светлина,
красив да е животът със липса на безцветност,
това сега е моя единствена мечта.