29.10.2009 г., 13:42 ч.
Единствени сме
Понякога сме гневните Балканци.
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си, режем си "квитанции”.
А в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи.
След жежката атака сме унили.
Разкайваме се. Жарко е в главата.
Готови сме да изречем - прости ми.
Понякога кипим до невъзможност.
След само миг се каем в блага кротост.
Единствени сме и в това, че можем...
с приятеля на гръб, да минем пропаст...
© Людмила Билярска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Абсолютно точно!
-
Да, Ани - просто сме хора. Благодаря ти са светлото присъствие, мило момиче! С обич!
-
Просто сме хора...
Поздрав за този стих, Людмила! -
Разбира се, Васко. Другото е наказание... откъдето и да го погледнеш.
Радвам се, че се обади! Благодаря ти!
---
Благодаря ти за добрите думи, Александър! И за това, че се отби.
Поздрав!
---
Откровено казано, съвсем друг е поводът за появата на стихотворението. Когато го пишех, доминираше желанието ми да подчертая готовността ни за саможертва. Но в крайна сметка "везната се укроти", когато вмъкнах и другите истини...
Благодаря ти, Петя! Така се радвам, че си тук, мила!
----
Благодаря ти за вниманието, Ирена! И до нови срещи! -
Струва ми се, че стихът е повлиян от "жежките" емоции в сайта!
И все пак е много по-важно, "че можем...
с приятеля на гръб, да минем пропаст..."
Силен стих!
Болезнен!
Поздрави, Люси! -
Да бъдем обич и закрила, това е най-правилното! Поздрави за мъдрия стих, Людмила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
