29 окт. 2009 г., 13:42

Единствени сме

Поэзия

720 0 6

Понякога сме гневните Балканци.
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си, режем си "квитанции”.
А в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи.
След жежката атака сме унили.
Разкайваме се. Жарко е в главата.
Готови сме да изречем - прости ми.
Понякога кипим до невъзможност.
След само миг се каем в блага кротост.

Единствени сме и в това, че можем...
с приятеля на гръб, да минем пропаст...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ruba (Руми Бакърджиева)

Абсолютно точно!

2010-02-19T17:10:20+02:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Да, Ани - просто сме хора. Благодаря ти са светлото присъствие, мило момиче! С обич!

2009-10-29T23:13:42+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Просто сме хора...
Поздрав за този стих, Людмила!

2009-10-29T22:44:13+02:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Разбира се, Васко. Другото е наказание... откъдето и да го погледнеш.
Радвам се, че се обади! Благодаря ти!
---
Благодаря ти за добрите думи, Александър! И за това, че се отби.
Поздрав!
---
Откровено казано, съвсем друг е поводът за появата на стихотворението. Когато го пишех, доминираше желанието ми да подчертая готовността ни за саможертва. Но в крайна сметка "везната се укроти", когато вмъкнах и другите истини...
Благодаря ти, Петя! Така се радвам, че си тук, мила!
----
Благодаря ти за вниманието, Ирена! И до нови срещи!

2009-10-29T16:23:20+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Струва ми се, че стихът е повлиян от "жежките" емоции в сайта!
И все пак е много по-важно, "че можем...
с приятеля на гръб, да минем пропаст..."

Силен стих!
Болезнен!
Поздрави, Люси!

2009-10-29T15:24:25+02:00