sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
29 окт. 2009 г., 13:42

Единствени сме 

  Поэзия
551 0 6

Понякога сме гневните Балканци.
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си,  режем си "квитанции”.
А  в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи.
След жежката атака сме унили.
Разкайваме се. Жарко е в главата.
Готови сме да изречем - прости ми.
Понякога кипим до невъзможност.
След само миг се каем в блага кротост.

Единствени сме и в това, че можем...
с приятеля на гръб, да минем пропаст...

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Абсолютно точно!
  • Да, Ани - просто сме хора. Благодаря ти са светлото присъствие, мило момиче! С обич!
  • Просто сме хора...
    Поздрав за този стих, Людмила!
  • Разбира се, Васко. Другото е наказание... откъдето и да го погледнеш.
    Радвам се, че се обади! Благодаря ти!
    ---
    Благодаря ти за добрите думи, Александър! И за това, че се отби.
    Поздрав!
    ---
    Откровено казано, съвсем друг е поводът за появата на стихотворението. Когато го пишех, доминираше желанието ми да подчертая готовността ни за саможертва. Но в крайна сметка "везната се укроти", когато вмъкнах и другите истини...
    Благодаря ти, Петя! Така се радвам, че си тук, мила!
    ----
    Благодаря ти за вниманието, Ирена! И до нови срещи!
  • Струва ми се, че стихът е повлиян от "жежките" емоции в сайта!
    И все пак е много по-важно, "че можем...
    с приятеля на гръб, да минем пропаст..."

    Силен стих!
    Болезнен!
    Поздрави, Люси!
  • Да бъдем обич и закрила, това е най-правилното! Поздрави за мъдрия стих, Людмила!
Предложения
: ??:??