Единственият ли си?
Единственият ли си?
В дъждовната сутрин аз се взирам
в черните облаци и мечтая с отворени очи....
Питам се: "Къде ли е слънцето?
Защо ли се скри?"
Задавам си хиляди въпроси и
си спомням какво беше преди...
Тогава, сякаш от никъде ти
дойде в живота ми и дори
в онези кратки мигове
аз се чувствах добре...
Вслушвам се в звуковете на тишината
и ми се иска да върна времето назад,
но зная, че не мога това и ми
се иска в небето да изгоря!
Чудя се, това ли е писано
в книгата на живота,
но ако е това - нека изгоря!
Единственият ли си, кажи?
Този, който се усмихва толкова нежно,
чиято усмивка искри?
Ти неочаквано влезе в живота ми
и ти си този, който ме кара да се смея,
когато сърцето ми страшно тъжи и боли...
Единственият ли си, кажи?!
Мъжът завладял моите мечти.
Единственият ли си?
Този, който от тъмнината ще ме спаси,
който може сълзите от очите ми да заличи?
Ти сякаш забрави обичта ми,
но аз ще я пазя до последните си дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
