Само нощта виждаше болката ми.
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха.
Призраците ми не ми даваха покой.
Само аз знаех решението -
аз и лененото въже.
Болката ми се превръща в моето измерение,
страхът - в единствено чувство.
Само аз знаех решението -
покой със моята смърт - единствено.