Единствено

Поэзия

969 0 5

Само нощта виждаше болката ми.
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха.
Призраците ми не ми даваха покой.
Само аз знаех решението -
аз и лененото въже.
Болката ми се превръща в моето измерение,
страхът - в единствено чувство.
Само аз знаех решението -
покой със моята смърт - единствено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Забрави...тези мисли...
виж колко красив и цветен е животът...!
с обич, Вели. и пиши...ще те очакваме.

2008-04-25T16:01:10+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

На 14 години и такива мисли...?! Животът е пред теб!!! Живей!!! Стихът е хубав, но дано не е повлиян от лични мисли и желания... Поздрав и прегръдка! Усмихни се, задава се светъл празник

2008-04-25T15:49:53+03:00
biberona (Мартина Кирилова)

Ама това по личен проблем ли е писано?! Ааа не!!! Нали има една толкова стара и толкова вярна сентенция, "Най-тъмно е преди изгрев"!!!
Но иначе е хубаво!

2008-04-25T15:42:55+03:00
Самодива (Вики)

Според източната философия, ако избягаме по този начин от нещо, в следващия си живот пак ще се сблъскаме със същия проблем. Ами ако е вярно??? Я по-добре се оправяй сега, защо да се занимаваш с това два пъти

2008-04-25T12:48:43+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Ей, какъв е този страшен стих!
Това не е решение, това е бягство!
Решение, значи борба за победа!
Бори се момиче и пиши, обещавам да те чета!

2008-04-25T12:45:01+03:00