Слънчеви лъчи в очите ми

oтразяват неоткрити светове.

Навярно приключения предлагат ми,

aла единствено пред себе си виждам

картини, без цветове.

Напред вървя, към пътища вечни,

сред познати и чужди лица.

Разнасят се гласовете им, близки и далечни.

Но защо ли единствено разпознавам

шума от пустинна тишина?

Полъхът на пролет омайна

повява, в косите унесен.

Ала имам една-единствена тайна –

не нежен усетих го, а сърдит и студен.

Приветственик на старата есен...  

Тук какво ли погрешно върви?

Сън лош сякаш будна сънувам.

Далечен глас чувам, крещи.

Назад погледнах и разбрах.

Ти бе цветът, гласът, полъхът...

                    ... за които жадувам.