Слънчеви лъчи в очите ми
oтразяват неоткрити светове.
Навярно приключения предлагат ми,
aла единствено пред себе си виждам
картини, без цветове.
Напред вървя, към пътища вечни,
сред познати и чужди лица.
Разнасят се гласовете им, близки и далечни.
Но защо ли единствено разпознавам
шума от пустинна тишина?
Полъхът на пролет омайна
повява, в косите унесен. ...