lauryn_ (Симона)
63 181
17.10.2008 г., 0:58 ч.

Една 

  Поезия » Друга
546 0 1
----------------------------------------------------------------------

Една жена, готова бремето да поеме,
потъва в света безпределен,
но пак бърза - няма време,
грабва я кръговрат неразделен.

Една пустиня длан протяга
да спре ветровете мощни,
а дъхът бяга,
изпит от видения нощни.

Една зора, разкъсала небето,
превръща света ни в рай,
а докосването й съживява полето,
и това е начало без край.

Една сълза, като мънисто,
тихо на дъжда заговори,
а капнала е от сърце чисто,
готова е за всекиго да го отвори.

***
И замлъкна уморена жената,
но не защото е сама,
а защото и тя като
пустинята, зората и сълзата,
остава завинаги една!

P.S.: Времето руши всичко!

Посветено на майка ми, баба ми, лелите ми, приятелката на чичо ми, на моите слънца - приятелките ми, на враговете ми дори... защото са завинаги едни... защото са жени...

----------------------------------------------------------------------

© Симона Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Една зора, разкъсала небето,
    превръща света ни в рай,
    а докосването й съживява полето,
    и това е начало без край."
    Speechless...
Предложения
: ??:??