eдна...

Поезия

958 1 2

Една душа между Дявола и Бога.

Разкъсвана, тормозена, унижена...

Събира своите парчета и

пак си мисли гордо:

- И все пак, толкова ли съм важна,

че да съм награда за този, който

има тази сила да я притежава?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bibata (Зорница Аламанчева)

Е,това са си Техни взаимоотношения...аз,просто си живея.

2008-03-19T15:08:41+02:00
пинда.св (Стоян Владов)

Много замислящо. И все пак чия ли награда ще бъде?

2008-03-19T14:24:45+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0