Една безсмислена любов, в един безумен свят
Един безумен свят,
една безсмислена любов.
Мечтаейки да стигнат най-далечната звезда,
да накарат да потръпнат хорските сърца...
Една безсмислена мечта,
една невярваща душа,
приказка за любовта,
истината за света...
Две сърца в едно туптят,
две тела в едно горят,
строго гледа ги нощта
и усмихва се светът.
Две държащи се ръце,
две усмивки на дете.
Думи тихи, малко шум,
леки стъпки и раздяла.
Думи зли и зли очи...
Приятели, дали?
Два силуета във нощта
даващи последен глас на любовта...
Две очи, две сълзи,
две сърца едва туптят...
За кой ли път, за кой ли път?
Без глас угасва пламъкът на любовта,
две мечти и плачещи очи,
къде сгреших, къде сгреши?
И тръгва тя и плаче той,
господи, какъв развой.
И плаче тя и тръпне той,
до мига, във който не извика: "Стой!"
И гледа строго пак нощта,
и пак усмихва се светът.
На две изгарящи тела,
слели в едно две сърца.
Това е то -
истината за света,
приказка за любовта.
Една невярваща душа,
една безмислена мечта.
Накарала да потръпнат хорските сърца,
стигнала най-далечната звезда.
Една безмислена любов,
в един безумен свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
