Една история на Живота III
Тя пие малък джин със лед.
Парливо
пръстите пристяга.
А кубчетата - пукат се
след глътките
по замъглените стени
в чуплива недостатъчност.
Сърцето й
след изходи кънти.
В очите музиката й,
адажийно е бяла.
Зениците и често преваляват.
Като прекършени
следнощни рамене,
местата празни
погледа пристягат.
Прозорците преливат
в свити длани,
а сивите, придишвани очи
усмихват се от снимката
„за мама".
А той лети.
Крилете му
съня и стягат.
Тя пие малък джин...
с едно
„обичам те".
В бездетните ъгли
на есенни мъгли
завечерява.
Завързва в примка
черните венци.
По утринно кандило,
над дъжда,
зад майчини очи
пресъхнал вятър
овдовява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
