Кiara (Киара)
182 300
12.03.2008 г., 22:59 ч.

Една история на Живота III 

  Поезия
672 0 5

Тя пие малък джин със лед.
Парливо
      пръстите пристяга.
А кубчетата - пукат се
след глътките
по замъглените стени
в чуплива недостатъчност.
Сърцето й
след изходи кънти.
В очите музиката й,
         адажийно е бяла.
Зениците и често преваляват.
Като прекършени
следнощни рамене,
                              местата празни
погледа пристягат.
Прозорците преливат
в свити длани,
а сивите, придишвани очи
усмихват се от снимката
                            „за мама".

 А той лети.
Крилете му
съня и стягат.
Тя пие малък джин...
с едно
       „обичам те".
В бездетните ъгли
на есенни мъгли
        завечерява.
Завързва в примка
черните венци.
По утринно кандило,
над дъжда,
зад майчини очи
пресъхнал вятър

                           овдовява.

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
  • Силна, винаги вълнуваща поезия.
    с обич, Киара. Винаги те чета.
  • !!!!!!!
    Много силен стих!Много ми хареса!Поздрав!
  • Докато четях, изпадах в безтегловност, при втория прочит дойде и музиката - Албинони... Велико стихо!
    Ave
  • Каквото и да кажа ще е малко.Както винаги много силно и проникващо в ума и сърцето!Невероятна си!
Предложения
: ??:??