Една история на Живота III
Тя пие малък джин със лед.
Парливо
пръстите пристяга.
А кубчетата - пукат се
след глътките
по замъглените стени
в чуплива недостатъчност.
Сърцето й
след изходи кънти.
В очите музиката й,
адажийно е бяла.
Зениците и често преваляват.
Като прекършени
следнощни рамене,
местата празни
погледа пристягат.
Прозорците преливат
в свити длани,
а сивите, придишвани очи
усмихват се от снимката
„за мама".
А той лети.
Крилете му
съня и стягат.
Тя пие малък джин...
с едно
„обичам те".
В бездетните ъгли
на есенни мъгли
завечерява.
Завързва в примка
черните венци.
По утринно кандило,
над дъжда,
зад майчини очи
пресъхнал вятър
овдовява.
© Киара All rights reserved.
