12.03.2017 г., 19:57

Една ЖЕНА

2K 4 7

ЕДНА ЖЕНА


Не съм безгрешна нито пък светица,
не съм икона, нито мъченица,
съвсем съм истинска – такава... неподправена
за някой странна, а за други незабравяна.
Не търся път, сама си го проправям,
понякога изгубвам се, понякога се справям,
понякога съм с щастие изпълнена,
друг път съм книга... в ъгъла захвърлена! 
Не се виня, такава се харесвам,
съвсем обикновено, някак женствена 
една жена... еднаква и различна,
ЕДНА ЖЕНА, а в нея – ВСИЧКО!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е силен стиха ти,Диана с това противопоставяне между добрите и лошите качества!!Това усилва значението на първите!Затова ми харесва акцента на последното изречение...
  • Ами прекрасно е написано, поздравления!
  • Страхотно!
  • Браво!
  • "Не търся път, сама си го проправям,
    понякога изгубвам се, понякога се справям"
    Написано от една много талантлива жена Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....