Една жена мечта

Какво от туй че за мен си ти мечта,

жена красива с хубава рокля на цветя.

Вървиш сега с гордо вдигната глава

и всички погледи са твои, една красота!

И аз вървя след теб и какво от това,

ти вървиш и не ме забелязваш сега.

Гърдите ти големи издават младостта,

а очите ти красиви искрят но с тъга!

Аз съм един поет, обикновен човек,

стиснал под мишниците си своите слова.

Стиховете ми за живота и за любовта 

излезли от сърцето ми и моята душа!

Вървя след теб и чета мойте слова,

моите стихове за да те впечатля.

Но не това най-важно за теб сега,

един посребрял поет не е твоята мечта.

Но накрая нещо трепна в твоята душа,

навярно от някои филм или балада една.

Ти се обърна и чак тогава ме забеляза,

един беден поет със стиховете си в ръка.

Дойде при мен и ме хвана за ръка,

видях красива усмивка на твоята уста.

Нещо трепна в твоята душа за любовта,

нея ти търси отдавна, намери я сега!

А над нас усмихваше се красивата стара Луна,

видяла много срещи и раздели, любов и тъга!

Тя бе единствената свидетелка на любовта,

любов истинска, красива, между мъж и жена!