Срещнах преди около година едно момче,
което веднага успя да ме привлече.
Той за друга страдаше без глас,
но заедно с него страдах и аз.
Тя беше всичко в неговия свят,
какъвто за мен той е сега.
Аз се влюбих още от пръв поглед.
В началото да повярвам даже не можех.
Той беше като мечта, в която повярвах;
сън, фантазия - всичко, но не и реалност.
Усетих в него нещо различно,
може би самият той е различен.
Усетих болка в неговата душа
и в неговата душа аз прозрях.
Той мислеше за друга,
докато тайно в него се влюбвах.
За него бях просто позната,
с която случайно го срещна съдбата.
Мина време и той бе все така далече,
но аз го чувствах все по-близо до сърцето.
Нямах смелост тайните си чувства да разкрия,
докато той сам разгада тази магия...
Така успях да му призная
колко силно го желая.
Той прие го като на шега,
но след време истината осъзна.
След поредното изречено "обичам те",
аз почувствах се истински щастлива.
Дори нямах нужда със същото той да ми отвърне,
защото знам, че щеше да е една лъжа красива.
Колкото повече до сърцето ми се приближаваше,
толкова от мен в реалност се отдалечаваше.
Но аз не спирах да го чакам
и чувствата си не предавах.
Веднъж му казах, че вечно ще го чакам,
но тогава още в мечтите си вярвах.
Сега аз съм друга, вече нямам мечти.
Той ме превърна в себе си, той ме промени.
Аз проникнах в неговата душа,
а той така и не го разбра.
Колко нощи плаках за него,
плаках, защото е далеч.
Той не знаеше как се чувствам,
не искаше и да го разбере.
Сега не остана нищо от мен,
само надеждата, че той е там някъде,
че ще сме заедно някой ден,
независимо кога и къде.
Измина наистина много време
откакто го срещнах,
но той и до днес си остана за мене
най-ценното нещо.
И днес той отново е с нея -
тази, която е в неговото сърце.
А аз все още плача за него,
той завинаги е единствен за мен...