18.10.2016 г., 21:26

Една мечта докрай осъществих…

534 0 4

Една мечта докрай осъществих…

 

по устните немирни капки дъжд

целунаха душата ми звънлива

послание на вечно влюбен мъж

в една история от минало щастлива

 

а птиците отрониха копнеж

за сбъдване сред есенни завои

накрая  във магически летеж

потънаха в дъждовните прибои

 

намокрена и боса се стопих

в прозрачните и дивни очертания

една мечта докрай осъществих

в очите си – две огнени сияния

 

17.10.2016г.

Елица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...