Една секунда
Миг от безкрая рисува
надраскани сюжети,
вечността почти целува,
смачкани куплети…
Песен стара, колкото и нова,
за секунда се променя
лекарство сякаш е отрова,
впива се във мене…
Начало, край!
Раждане и смърт,
изведнъж прозира…
дяволски омай…
Черен път…
Някой там умира!
За една секунда само…
някой губи всичко,
без опора,или пък рамо,
Остава си самичък…
Бягай, улови я, ако смееш!
Тази секунда изведнъж ще те убие!
За секунда само… можеш да живееш
секунда само, секунда живи сме ние…
***
Аплодисменти, край е вече...
твоята секунда... май изтече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
